ЗА ВИНАГИ ЕДИН ОТ НАС
18 октомври 2005

На 19 октомври / сряда /, от 17.30 ч. на Диана Арена ще излязат в двубой от 2-я кръг елитните отбори на Ямбол и Ботевград. На пръв поглед това е един от поредните мачове, които ямболският отбор трябва да изиграе. Един от стотиците, с които вече 11-ти пореден сезон в А-1 сме свикнали да наблюдаваме. Това обаче е само привидно, защото след повече от три години на фамозната Диана Арена ще излезе, макар и в противниковия тим едно момче, на което дължим много. Това е Димитър Димитров. Всички ние го познаваме много добре, защото не беше толкова далеч времето, когато ни радваше със сърцатата си игра. Все пак ще припомня успехите му в неговия шест годишен период при нас, през който катереше заедно със своите съотборници крачка по крачка към баскетболния Олимп.
Три пъти бронзов медалист за Купа “България – 2000, 2001 и 2002
Бронзов медал – 2000
Сребърен медал – 2001
ШАМПИОН на България – 2002
След анкета проведена с нашите привърженици Д.Димитров е включен в символичния отбор на Ямбол за 20-ти век. Това го прави завинаги един от нас.
Не само заради изброените му постижения трябва да го посрещнем подобаващо. Митко ще остане в нашите сърца, като един от най-бойките и храбри баскетболисти обличали екипа на ямболски отбор. Той винаги се е раздавал на пълно на терена, горял е в играта и то сам с една мисъл, отбора ни да победи и да достави радост на всички нас, привържениците на ямболският баскетбол. Един епизод от неговата кариера винаги ще остане в нашето съзнание. Благодарение на директното излъчване по телевизията на мача межди ММ биър Ч.море и Ямболгаз във Варна станахме свидетели и на неговия героизъм. Не възстановен от контузия и напълно осъзнаващ негативните последици, той взе участие в този мач, при победа в който ставахме първи в редовния сезон 2000-01. Болното му коляно не издържа и след получилата се тежка контузия бе принуден да бъде повече от година извън терена. За тази си постъпка по-късно бе награден с купа за “проявено спортно мъжество”.
Нека го посрещнем радушно и защото по твърде отвратителен и не достоен начин бе принуден да си тръгне от Ямбол, от града в който изкара най-добрите си баскетболни години.
Нека да благодарим на големия мъж, който получи твърде малко, за това което ни даде.