А.ЯСИНСКИЙ: СИГУРЕН СЪМ, ЧЕ ЩЕ СЕ ВЪРНА В ЯМБОЛ
30 август 2005

1. Хората в Ямбол не са те забравили. Много от тях се питат, как си, с какво се занимаваш в момента?

Четвърти месец работя в една фирма, която се занимава с продажба и информационна подъръжка на компютерни справочни правни системи.

2. Мнозина с основание смятаме, че с твоето идване в нашия град се възроди и ямболския баскетбол. Разкажи ни как и кога стана това?

През август 1992 г. си стягах багажа за Тунис за втора година. В този момент в Краснодар дойде Иван Чолаков и без да ме види в игра веднага ми предложи да дойда в Ямбол. За разлика от Тунис имах много добри спомени за Ямбол и България и веднага приех.

3. Толя, ти ще останеш един от най-обичаните баскетболисти обличали екипа на ямболски баскетболен отбор. Какви бяха твоите първи впечатления от Ямбол и момчетата от новия ти отбор когато пристигна за първи път?

Новия ми отбор ми прие много добре. Всичките се опитваха да ми говорят на руски, помагаха ми да науча езика. И на игрище бързо се включих в отборна игра.

4. Как мислиш беше ли приет веднага от нашите привърженици?

Разбира се! Мисля че най-много приятели придобих през първата година, макар че тогава повечето от тях още не ги познавах лично.

5. В какво срещна най-големи трудности при твоята адаптация при нас?

Честно казано не мога да си припомня никакви големи трудности освен някои дребни и понякога куриозни детайли. Например, кимване и клатене с глава в отговор “да” или “не”, това, че хлябът не се яде с салата и супа, че трябва да поздравявам жени с ръкуване и т.н.

6. Беше силно привързан към нашия град. Каква е причината да се чувстваше така добре?

В Ямбол винаги се чуствах като у дома си, може би защото можех да давам на хората радост, емоции, възможност да забравят за малко проблемите си и да се гордеят с отбора и с града си.

7. Кое събитие никога няма да забравиш при твоя незабравим престой в града ни?

Такива събития най-малко са две – трето място в Ямбол и първо в София. И в двата случая това беше празник за целия град и ние бяхме като рожденници, всичките ни честитиха, черпиха, дори понякога се чуствах малко неудобно. Но щастлив съм, че имаше такива моменти в живота ми.

8. А най-голямото ти разочарование, кое?

Сигурно когато Лебединцев ме острани от отбора.

9. Изигра незабравими мачове. Имали някой, който е много специален за теб и никога няма да забравиш?

Имаше много такива мачове. Когато бихме звездния отбор на "Компакт" в Димитровград, когато бихме Варна в Ямбол след като секунди преди края те ни водиха с 5 точки и разбира се финални мачове за трето и първо място в шампионата. Мисля че нашата публика ще спомни за повече интересни мачове.

10. Едва ли има противник в България , който да не си надигравал с твоята феноменална игра, но все пак, срещу кого ти е било най-трудно на игрището?

Винаги ми беше трудно да играя срещу Росен Геков, той много добре ме пазеше.

11. На терена винаги си бил пример за джентълменско поведение. Ще ни е интерестно да ни кажеш имало ли е моменти, когато си бил невъздържан спрямо съдии или противникови състезатели?

В Аман по време на мача срещу отбора на Йордания един млад играч който ме пазеше почна да ме псува на английски без каквато да е причина. Бях страшно възмутен. Не можах да се удържа и когато той за пореден път се доближи и почна да ми говори псувни направо на ухото хванах го за оная работа.

12. Имахме чувството, че ако зависише само от теб никога нямаше да напуснеш града ни. Има ли нещо от престояти тук което много да те е угорчило?

Сигурно оставката на Чолаков и разстурването на стария ни отбор. Страшно съжелявам за Митко Димитров и Емил Стаменов. Те дадоха много на отбора.

13. Мислиш ли, че това което направи за ямболския баскетбол бе оценено подобаващо от всички нас?

За повече не бих могъл да мечтая. Тези осем години в Ямбол завинаги ще останат най-хубавите спортни години за мен.

14. Кога си се чувствал трогнат от проявено внимание към теб? Разкажи ни за такъв момент?

Та такива моменти бяха стотици и хиляди! Как да разкажа за всичките? Винаги бях обкръжен от вниманието на хората.

15. Кое е най-красивото и приятно място в нашия град което с удоволствие посещаваше и сега много ти липсва?

Сигурно това е Градска градина и старите липи на Търговска.

16. Ако ти бъде предложено да се върнеш в Ямбол би ли приел отново?

Сигурен съм че ще дойда в Ямбол и то не един път.

17. Остави много приятели в града ни. Използвай възможноста да поздравиш някои от тях.

Как да поздравя толкова много хора? Но ще се опитам: много поздрави на семейства Божкови, Бояркини, Стоянови, Марчеви, Чолакови, Керемедчиеви, Теневи, Видеви, Добреви, Аладжови, Шопови, Плачкови, Стоилови, Минчеви и на Цонко Цонев, Альоша Алексиев, Валери Бъчваров, Христо Добрев, Величка Парушева, Кера Петкова, Антон Иванов, Елмир Воймиров, Иван Свинаров, Георгий Марков, Димитър Колев, Димитър Димитров, Георгий Стоянов, Таня Василева, Нели Василева, Румяна Каназирева, Яни Павлов, Васко (бармана), на всичките играчи на Ямболгаз, бивши и настоящи и още на стотици хора когото смятам за своите приятели

18. Пожеланията ти към гражданите на Ямбол, които убеден съм никога няма да те забравят.

Пожелавам ви винаги да обичате и да се гордеете с нашият град. Искам да го направите още по-хубав. И да има баскет в града ни!