Вчера, 13 ноември капитанът на Ямбол Станислав Говедаров навърши христова възраст. Един мъж на тридесет и три. Каквото и да кажем за него ще е малко. Няма как обаче да не отбележим, че настоящият сезон е неговия единадесети пореден с екипа на ямболския отбор. Станислав отдавна надмина 10 000 игрови минути за него, а след мача с Лукойл Академик надмина и границата от 5 000 отбелязани точки. Тази лоялност на един баскетболист към даден отбор е голямо изключение в съвременния спорт и искам да подчертая, че тя не се дължи на тлъст във финансово отношение договор. Дължи се на неговият характер и мъжество. Дължи се на това, че за него е най-важно да бъде там където се чувства оценен, желан и приет от обичащата баскетболната игра ямболски фен. Това е така, защото те знаят, че винаги могат да разчитат на своя капитан. Защото знаят, че той оставя сърцето и душата си на терена, а ентусиазма, с който играе е заразителен за всички около него. Зная, че при него болежки и физически неразположения не важат и винаги е готов да се хвърли в боя само както той го може.
Ако в България ценим изключителните личности в баскетбола, както го правят в Америка, мястото на Станислав трябва да е запазено в „залата на славата“, а фланелката с неговия номер символично трябва да бъде окачена в зала „Диана“ за да знаят тези, които са тръгнали по не лекия път на професионален спортист, че „без битка, няма победа“ – девиз, който е написан като че ли за ямболският капитан.
Бъди ни жив и здрав, капитане и ни води към победи. Благодарим ти за всяка минута изиграна от теб на баскетболното поле. Бъди щастлив и горд с радостта от играта, с която си заразил всеки наш привърженик и най-вече малките баскетболисти, които искат да бъдат като теб.
Честито!