Тази статия я написах дни след мача на Ямбол с Левски. Тогава се въздържах да я публикувам, да не се нагнетява излишно обстановката. Само, че с добро не става. На скоро всеобщ любимец ни показа какъв е начина, а и на доста журналисти им хареса. Без да имам претенции да съм като класика ще ви предоставя написаното.

Президентът на БК „Тунджа” – Ямбол излезе с отворено писмо до Председателят на БФ Баскетбол и медиите в желанието си да изрази позиция и заостри внимание към случващи те се напоследък неща в българското баскетболно първенство, които искрено го притесняват.
Пишещият тези редове повлиян от последният мач на Ямбол срещу Левски от 23 декември, но не само заради случилото се в него, а по-скоро от натрупалите се негативни неща в последно време иска също да изрази становище относно грозното в обичаният от толкова много хора наш баскетбол.
Всъщност нещата, които ще напиша съм сигурен, че са искали да споделят много фенове и ръководства на отбори в НБЛ, наречени иронично от голям баскетболен шеф „титани”. Тук ще отворя една скоба и ще си позволя с голямо страхопочитание и треперещ глас да репликирам. Да господине, титани са, защото ръководствата им правят титанични усилия тези отбори да оцеляват в тези трудни времена. Лесно е да се правиш на мастит директор, когато зад гърба ти стоят големите пари на мултинационална компания. Благодарение на тях лесно можеш да сменяш играчи като носни кърпички, прикривайки грешки в селекцията, но ако трябва да работиш в условия на непрекъснат финансов дефицит, когато в края на всеки месец трепериш дали ще успееш да изплатиш възнагражденията на състезателите и треньорите си, защото може да се окаже, че фирмичката обещала 2-3000 лева има производствени проблеми, може би породени от това, че петролният картел се е наговорил да вдигне цената на горивото с 10 % тогава друга песен ще се пее. Точно тези „титани”, с обичащи баскетбола спомоществователи спасяват българското първенство. При тях нещата са истински и чисти. Всичко се прави с голяма любов. Ако ги няма тях вие богопомазани извън „титаните” къде ще сте? Двата отбора ще играете по между си и ще си мерите единствено собственото его.
Умни хора са го казали. За да бъде един спортен клуб голям са необходими основно три неща – материална база, детско-юношеска школа и споделящи каузата привърженици. Първите две могат да се купят и с пари, но за третото се иска .... ще се повторя ЛЮБОВ. В тази наша порочна действителност, в която липсват ценности и морал, май забравихте, за кого е създадена тази игра. Защо съществувате, когато играете пред 100-200 отегчени зрители в залата. Няма кауза, няма идеал, всичко се превръща в самоцел, в меркантилност. Колкото и купи да спечелите, когато те не са споделени с хората, които живеят с успехите и неуспехите на отбора за какво ви са, за кого са?
Да си поговорим ли за двуличието и лицемерието в този наш спорт? Кое е истинското му лице? Това, с което участваме в благородни каузи или озлобеното, с което псуваме като хамали невръстна девойка на секретарската маса. Състрадателното на телевизионният екран или лицето, с което се подстрекава, създава се интрига или грозно позиращото. Лице, което унизително ругае възрастните мъже с костюми наречени комисари.
Комисари? Вие пък за какво сте? Да събирате PVC -то по терена ли? Как позволявате неуравновесени персони да ви унижават, да мигате притеснено и да не реагирате на словесната помия. Кога ще опишете безобразията на самозабравили се специалисти?
А, споменах „специалисти”. Тези, на които им е най-лесно да кажат, че даден баскетболист е мързелив и неспособен. „Специалисти”, когато едно момче попадне в отбор, в който го ценят, разчитат на него, а не го използват като притурка на чужденци имащи ви като дойни крави, когато „некадърника” усети доверието от пълните трибуни и обичта на феновете, той може да направи чудеса и да надиграва прехвалените ви скъпоплатени „звезди”, но и за това се иска ЛЮБОВ.
Няколко изречения и за моите „любимци” – сиводрешковците (сега вече в червено, но със сиви души). Сменете си номерата, вече не са интересни. Много е изтъркано за свириш несъществуващи нарушения, че дори и технически такива точно в момента, в който баскетболистите на „титаните” със себераздаващи усилия са изравнили резултата на богопомазаните. Тогава се намесват те. Тези, които влизат в ролята на щатският шериф и с респектиращи действия се изплюват върху лицето на положилите толкова усилия играчи, желаещи да зарадват своите верни привърженици, подкрепящи ги неистово в залата. На светилото обаче не му пука. Той се чувства недосегаем, той е главния герой, център на внимание. Някакви диваци от трибуните го освиркват. Голяма работа. Да не ми плащат те хонорара. След това разбира се следва компенсация за алиби, но вече при десетина точки за правилния отбор. Ако пък, да ги вземат дяволите плебеите не се предадат, в последните секунди на двубоя ще им се стовари цялата строгост на закона с едно не спортсменско нарушение. За другият отбор обаче това не може да се случи. Забравяме за строгостта, подвиваме опашка, ако чуем заплашителни думи. Страхът ни обхваща, защото ТОЙ има влияние в някакви си там комисии и ще ме наклепа. Как съм си позволил да го обидя? Ами сега? Не се притеснявай. С едно слагаческо отсъждане в правилната посока ще ГО умилостивиш.
Българска Федерация Баскетбол – Дружество с идеална цел. В някои от действията, по скоро от бездействията им си мисля, че идеалната им цел е да изпразнят от зрители залите. След един-два сезона и това ще стане. Така може да си ходят на мачове с фракове и папионки и да се наслаждават на арията на скърцащите кецове. Може да чуят и хъркането на чичката от съдийската маса, забравил да включи измервателната уредба. Като изгоним хората от трибуните ще изпразним и салоните от трениращи деца, защото най-вече мачовете на батковците може да ги запалят за този атрактивен спорт.
Господа, засмърдя. Отворете прозореца и давайте дезинфектанта. Вонята вече не се понася!

На здраве, Весела Коледа и Честита Нова Година!

Аве, Цезаре! Да го духат бедните!

п.п. Написаното никога и никъде не се е случвало. То е плод единствено на въображението на автора.