ВЪЛЧО ЙОРДАНОВ - МИСТЪР "ЯМБОЛБАСКЕТ"

В.Йорданов е роден през 1943 г. в Ямбол. Започва да се занимава с баскетбол през 1957 г., когато е вече ученик в Първа гимназия в родния си град.
През 1960 г. в града ни пристига първият щатен треньор по баскетбол – Иван Стоянов ( Баджо ). Той веднага се заема да открие таланти, които да привлече в мъжкият отбор за системни и организирани тренировъчни занимания. Наред с вече утвърдили се баскетболисти като В.Петров и В.Арапов, при мъжете са приети и млади дарования. Един от тях е и В.Йорданов. Той се понравил на треньора си с невероятния хъз и амбиция за игра. Качествата на момчето не оставят незабелязани и той е извикан да отбие военната си служба в армейска школа “Чавдар” в София, където се събират най-добрите млади играчи на Българи. Там В.Йорданов ще изкара две години. Той има уникалната възможност да играе и тренира по време на войниклъка си – възможност, която по онова време се предоставя на малцина, изключително надеждни спортисти. Преди обаче да замине да тренира в школа "Чавдар", той ще вземе участие в незабравимия турнир в зала "Сливница" в София, на който през 1961 г. за първи път ямболският отбор успява да се класира в “А” РБГ. Участниците в този квалификационен турнир биват посрещнати като герои при завръщането си в Ямбол.
След казармата изтъкнатият ни баскетболист е приет във ВИФ и през сезон 1963-64 се състезава за студентския отбор, с който става 3-ти за Купата на България. В.Йорданов отново има шанс да работи с изтъкнат специалист като К.Семов.
След като изкарва първият семестър на втората си година в спортния институт, един от най-даровитите ни играчи се завръща в родния си клуб. Тогава ямболският отбор се състезава в по-долния ешалон. Вълчо веднага се включва в тима ни. В края на 1964 след квалификационен турнир “Лъсков” - Ямбол се преборва с конкуренцията на отборите на Ботевград, Перник и на Софийския Университет и отново се завръща сред елита. Разбира се това става възможно благодарение на великолепните баскетболни умения на нашия съгражданин. Въпреки твърде скромния за днешните стандарти ръст от 186 см., но благодарение на високия си отскок, В.Йорданов е бил отличен борец под кошовете и основен реализатор на отбора. В повечето от мачовете близо 30 % от реализираните кошове са били негово дело.
В периода 1967-74 г. ямболският представителен отбор неизменно се състезава в “А” РБГ и в него много ярко блести “звездата” на неподражаемото крило. През сезон 1968-69 г. прекратява своята спортната кариера тогавашният капитан на “Лъсков” – В.Петров. През следващият сезон, той става ст.треньор, а на В.Йорданов е гласувано доверие да го замени като капитан на тим, носещ толкова голяма радост на ямболци. Активната си спортна дейност Йорданов приключва през 1974 г. След като две години преди това е бил и играещ треньор. Като най-голям връх в неговата кариера може да се смята обявяването му за реализатор No 1 на финалния турнир за купата на България. След този турнир е обявен и за “майстор на спорта” – една много авторитетна награда за времето си. Всъщност големият ни играч е и първият ямболски баскетболист получил това признание. В.Йорданов е и първият ямболци включен и в Националния отбор на страната ни.
Наред със своите спортно-технически достойнства, В.Йорданов е имал и изключителни човешки качества. Трудолюбив, амбициозен, отговорен, роден лидер. Около него се е градял колектива на отбора. Притежавал е също така прекрасно развито хармонично тяло. Печелил е няколко пъти престижни турнира за красота в Слънчев бряг и Приморско – днешният еквивалент на Мистър “Фитнес” или Мистър “България”. Любимец на жените, със сигурност може да се каже, че той е един от най-чаровните и привлекателни баскетболисти играли за Ямбол. Запалва много от своите съотборници по фитнеса и може да приемем, че е един от първите в България осъзнал предимството, което дава силната мускулатура в играта с оранжевата топка.
Веднага след като спира да се състезава В.Йорданов поема мъжкият отбор на града, за да го води два поредни сезона.
През сезон 1975-76 г. се взима едно непопулярно решение от БФ”Баскетбол”. В мъжките отбори могат да играят само двама баскетболисти над 27 години. Това автоматично изхвърлило от състава доста утвърдили се състезатели. Наложило се в тима ни да влязат млади баскетболисти от юношеската ни формация, станали шампиони на страната през същата година. Треньор на тези таланти, сред които били най-добрия млад играч в страната Г.Глушков и капитана на юношеския Национален отбор Г.Станков е С.Варчев. След доста бурни дебати ръководителите на ямболския спорт решават да отстранят В.Йорданов от треньорския пост и да го заменят с младия тогава специалист и все още играч С.Варчев. Тази рокада не е била приета еднозначно от привържениците на баскетбола в Ямбол, но силните аргументи в полза на новия старши са били успехите му с юношите и това, че тимът ни е отпаднал от елита.
В.Йорданов е обиден от това и става преподавател в полувисшия институт в града ни, но магията на играта не го напуска и той все пак приема да води юношите на клуба. Сред тези млади състезатели е имало много талантливи момчета, като Т.Вълчанов, Д.Парушев, Л.Керемедчиев, В.Стоев – Пушката, Д.Ръбин и др. Отборът воден от В.Йорданов е имал всичките възможности да стане Държавен шампион за тази възрастова група. Трябвало е само да се добави към състава ново изгрялата звезда на ямболския баскетболен небосклон – Г.Глушков, който все още бил в юношеска възраст. Да, но не би. С.Варчев не пуска своя любимец под предлог, че е твърде уморен от ангажиментите с към мъжкия тим. Скандалът между две от емблематичните фигури в ямболският баскетбол избухва с пълна сила и става достояние на обществеността. Разбира се силните характери и на двамата са не отстъпчиви и до благоприятно развитие не се стига. Глушков си остава у дома, а юношите не успяват да влязат във финалната четворка. Всичко това разстройва В.Йорданов и той напуска клуба. През следващата година печели конкурс и става треньор на мъжкият отбор на “Академик”- Варна. Прекалено чувствителната му и амбициозна натура обаче не може да преодолее стреса и болката породени от “ударите под кръста”. Това провокира старо негово заболяване и в края на 1981 г., само половин сезон от както е на чело на варненци му е открита страшната диагноза – рак на дебелото черво. Принуден е да напусне морската ни столица и да се завърне в родния си град.
Новината за неговата кончина на 26 май 1982 г. когато е само на 39 години покрусява всички в Ямбол. Никой не иска да повярва, че това е истина. Всичко това става в навечерието на финалния турнир за юноши, който се провежда в града ни. В отборът са много от неговите бивши възпитаници изиграли това състезание и за него.
Със смъртта на В.Йорданов, градът ни загубва едно от най-ярките си дарования подвизава ли се под баскетболните рингове. За това никой не се учудва, че в анкетата организирана в края на 2000-та година за определяне на символичния отбор на Ямбол за 20-ти век неговото име фигурира непосредствено след безспорно най-големият - Г.Глушков и след играещите все още в отборът ни по това време и следователно известни и на по-младите наши привърженици Д.Ангелов и А.Ясинский. Четвърто място в тази престижна анкета и то при положение, че този чародей на баскетболната топка отдавна не е сред нас!