03/05/01 Варна
Ямболгаз - ММ биър Черно море
статистика

РЪКАТА НА ВЪЗМЕЗДИЕТО НАКАЗВА АРОГАНТНОСТТА

Четвъртият мач от полуфиналната плейофна серия между Ямболгаз и ММ биър Черно море е един от най-важните в историята на ямболският баскетбол. Победите са 2-1 за Ямбол. Само една единствена победа ни дели от историческия момент - баскетболният ни отбор да играе за първи път на финал в Държавното ни първенство.
След като печелят третият мач, в арогантен стил варненци категорично заявяват, че няма как Ямболгаз да ги надиграе във Варна и серията ще се върне в града на богинята Диана. Тази тяхна увереност идвала от това, че от двадесет и две години ямболски мъжки баскетболен отбор не е вземал мач край морето. Традициите обаче са такива за да могат да се нарушават.
При нас нещата са спокойни. Не сме притиснати до стената, въпреки, че преди мача се разбира, че стартиращият ни център М.Мелников не е напълно възстановен и ще пропусне и тази игра. Той обаче е заместен достойно от ветерана С.Демурин, който в решителните моменти се справя чудесно. Вече сме свикнали и с липсата на тежко контузеният ни плеймейкът Д.Димитров.
Двубоят започва обяснимо нервно. В първата си част той е напълно равностоен. Великолепна игра на Д.Ангелов. Митко отбеляза 11 от всичките 19 точки на отбора ни. Наказателната акция на нашият лидер продължава и през втория период. Той добавя още 13 точки в коша на противника и само до полувремето има реализирани цели 24 точки, за да завърши мача в гросмайсторски стил отбелязвайки 32 точки и овладени под кошовете 11 борби. Това все още е рекорд на Ямболгаз за плейофите в показателят "дабъл-дабълс". Друг наш баскетболист е великолепен през първото полувреме. Е.Стаменов за пореден път доказва непримеримия си характер и е достоен поддръжник в усилията положени от Д.Ангелов. След равенството 19-19 за първите десет минути Ямболгаз нанася своя удар, през втората четвърт, който ни позволява да се приберем за почивка при резултат 44-36.
В третата четвърт от мача нашите момчета издържат героично последните отчаяни напани на ММ биър Черно море да променят негативния за тях развой. Ние не само, че успяваме да удържим преднината си, но и добавяме нови три точки към нея. Разигралите се А.Ясински и Р.Шопов също дават своя съществен принос за това да водим с единадесет точки преди последните десет минути от двубоя.
След като не успяват с баскетболни средства да ни надиграят, домакините започват да прилагат гадни номерца. Провокациите им нямат край. Стигна се до там, че дори правещия прощапулник в баскетболната игра при мъжете В.Маринов да удари на два пъти през лицето несравнимо превъзхождащият го в майсторство и класа Е.Стаменов. В последните минути на мача разбиращ неизбежната елиминация дори опитен играч като Ю.Шишков изпуска нервите си. След много груби негови действия срещу почти всички наши играчи на игрището, той дори си позволи заплашително да подгони по терена за саморазправа нищо не подозиращият ни плеймейкър Р.Шопов. Разбира се всичко това става пред очите на подкрепящите го с окуражаващи цветущи изрази зрители в залата. Тъй като този мач се игра далече от нашия град и предвидливо домакините не бяха допуснали камери на нито една телевизия да го заснеме, баскетболната ни общественост не можа да стане свидетел до къде може да стигне омразата и злобата към един достоен противник, който успява да те надиграе при това категорично. Думите са слаби да се опишат заканите, хулите и откровено просташките изрази, които излизат от устата на хора смятащи себе си за привърженици на тази иначе интелигентна игра. Не бе пропуснат нито един от близките и роднините на нашите играчи и треньори. Пред безучастните и без израсни лица на местните полицаи част от публиката прави опит за саморазправа с баскетболистите ни на резервната скамейка. Всичко това принуждава целият ни спортно-технически екип и не участващи в играта състезатели да дочакат края на мача възможно по-далече от развилнелите се "фенове". Като на бойно поле бе изчакан последния съдийски сигнал. Монети, запалки, бутилки и всевъзможни дребни и не толкова дребни предмети засипаха прибиращите се към съблекалнята наши финалисти. Умопомрачени хора дори опитват физическа саморазправа с баскетболистите ни. Близо два часа цялата ни делегация стои затворена в коридорите и съблекалнята на залата като заложница. Всичко негативно обаче се забравя твърде бързо, защото нетърпеливи наши поддръжници загряват мобилните апарати на състезатели и треньори интересуващи се от най-важното. Бихте ли? Какъв е резултата? Останахте ли живи? Честито момчета! Благодарим ти господи! Тази обич стопляща сърцата отприщва емоциите и празника започва макар и под обсада.
Всичко това трябваше да изстрадат новите герои на Ямбол за да поднесат голямата радост на всички наши привърженици обичащи предано своя баскетболен отбор. Ямбол е горд със своите любимци. "Ямболгаз на финал, на финал" е основния припев огласящ града ни дни на ред, а в голямото ни щастие има и такива, които ни припомнят, че възмездието достига всеки, визирайки миналогодишни случки и събития.