ГЕОРГИ ГЛУШКОВ - ГАЛАКТИЧЕСКИЯТ

Ще започнем представянето на Георги Глушков по този нетрадиционен начин, с въпрос на журналистката Надежда Богданова към него:

“В списъците на много тимове е фигурирало по различно време името Георги Глушков – тимове български, американски, италиански, испански. Кой от тези отбори ти е най-скъп?”

Отговорът е следния:

“Ямболският “Лъсков”. Там, където Симеон Варчев ме направи баскетболист. Мене – дюстабанлията, ненадеждният, сърдечно увреденият! Там попаднах в чудесна среда. Между състезателите съществуваше не само поносимост, а искрена добронамереност. Те бяха играчи. Не стрелци, не подавачи, не техничари, а играчи. Иван Главов, Георги Ковачев, Красимир Овчаров.......от тях се учих, помагаха ми непрекъснато. Задължен съм им за това, което сетне постигнах. Неслучайно страдах, когато се разделихме.”

Георги Глушков е роден през 1960 г. в Трявна. Първият му треньор там се е казвал Петър Милчев. Разбирайки, че голям баскетболист трудно ще стане в “райското кътче в Балкана”, както сам Георги нарича родното си място, двамата с треньора си попълват един талон от вестник ”Народен спорт” за участие в организиран конкурс “Висок баскетболист”. На петнадесет години амбициозното момче е било високо “едва” 185 см. и може би по тази причина организаторите в София не го поканили за участие. Явява се на друг подобен конкурс, този път в Плевен, но и там не е одобрен. Същата година изявява желание да се запише в спортното училище в Русе, но и там удря на камък, защото намират, че е дюстабанлия. Всичките тези митарства по-късно ще направят силно впечатление на младия тогава ямболски треньор Симеон Варчев, който вижда у юношата толкова необходимото желание и талант. Така през зимата на 1975 г. Глушков пристига в нашия град. Макар и за първи път посещаващ Ямбол, градът му харесва от пръв поглед, а съотборниците му се сторили дружелюбни и луди по баскетбола.
Кариерата на Георги Глушков се развива главоломно. През 1976 г. става шампион за юноши с “Лъсков” Ямбол, а след като Варчев става същата година наставник на мъжете, Георги както и по голяма част от юношеските шампиони преминават в отбора му. Само две години след като започва активни занимания по баскетбол е включен в кадетския национален отбор. С него участва на Европейско първенство където спечелва и първият си индивидуален приз, като става реализатор No 1 . Същевременно пораства изведнъж и дори се опасяват, че се е разболял от гигантизъм, защото в семейството му няма толкова високи хора. Високият му ръст и невероятните баскетболни умения, които придобива, карат треньорите, които само преди две години го отхвърлят от баскетбола да го канят на всевъзможни лагери и състезания. Дори се налага Варчев да пише писма до Федерацията да му дадат почивка. Между временно с “Лъсков” Ямбол става носител на бронзов медал за Купата на България. Това е първият медал за представителен мъжки баскетболен отбор на Ямбол и то спечелен с помоща на още голобрадия юноша. През 1978 г. Глушков участва на Европейското първенство за юноши в Италия. Там България става 4-та. През 1979 г. Ямболският баскетбол достига нови върхове – 3-то място в Държавното първенство, което си е направо подвиг, като се има в предвид фаворизирането на софийските “Левски-Спартак” и ЦСКА”Септ.знаме”. Основен център на ямболци е незаменимия Георги Глушков. След този невероятен успех Глушков се превръща мит за града на Диана, а България го възприема като баскетболна сензация. За жалост това остава последния сезон за него в Ямбол. Апетита към него от страна на ЦСКА е голям. Използва се влизането му в казармата за да бъде привлечен сред армейците. Неговото желание обаче е друго – иска да остане край Тунджа. Това е можело да бъде реалност, ако местен партиен функционер, близък на министъра на отбраната си беше направил труда да се застъпи пред своя близък съратник. Това за огромно съжаление не става и Глушков поема за София. Обиден от всичко това, Варчев също напуска града ни. След две годишен период, през който се налага и в националният отбор, той напуска ЦСКА и преминава в “Балкан” Ботевград, където треньор е неговия откривател за големия баскетбол. Само след една година тандема е във Варна, където почват да изграждат варненската баскетболна школа. През 1985 г. става шампион с “Академик” Варна, а на Европейското първенство в Германия получава приза “най-добър борец под кошовете”. Скаути на Финикс Сънс, отбор от НБА го набелязват и е поканен да участва в лагер на американския отбор. След доброто си представяне в предсезонната подготовка, на която играе срещу легендарният от Лейкърс – Карим Абдул Джабар, Глушков подписва с отбора от щата Аризона. Това се приема като малко чудо, не заради качествата на българина, които са безспорни, а заради това, че тогава не се е позволявало на български спортисти да се състезават извън пределите на страната. Явно хората, които са дали това разрешение са си направели веднага сметка, защото по-късно се разбира, че по-голямата част от възнаграждението му отиват в чужди джобове. След трудно адаптиране, бледоликия се включва чудесно и изиграва 49 мача с екипа на слънцата от Финикс, от тях 16 като стартиращ играч.
През следващият сезон той вече е в Италия, където напълно разкрива своя потенциал. Там изиграва 300 мача за 5 сезона. В малкото италианско градче Казерта, Глушков прави убийствен дует с бразилската звезда Оскар Шмит. Този тандем е обявен за най-добър на Апенините. За един от най-големите успехи в своята кариера се смята участието му във финалния мач от турнира на носителите на националните купи срещу “Реал” Мадрид, загубен след продължение.
След като приключва кариерата си в Италия изиграва 15 мача и в испанското първенство и след това се връща във Варна, за да стане в морския град шампион за втори път. След всичко това решава да прекрати богатата си спортна кариера.
Глушков дава своя съществен принос и за националния отбор на България. В над 250-те мача в които играе за трикольорите, участва на три Европейски първенства в Германия, Югославия и Италия.
В момента Георги живее в Италия, но при всяка възможност намира време да посети мястото от където е тръгнал за големия баскетбол – Ямбол, благодарен за всичко което хората в нашия град му дадоха да покори спортния свят.
Освен за “Лъсков” Ямбол по редица субективни и обективни причини Глушков игра с емблемата на силни столични и извън столични отбори, но независимо от това, ние ямболци имаме право да се гордеем с отличните му прояви на баскетболния подиум, защото първоначалната обич към играта и първите си крачки към големия спорт той направи в своя баскетболен град - Ямбол.