Иван Главов в роден през 1949 г. в София. Започва да се занимава с баскетбол още от дете в школата на ЦСКА. Талантът му не остава незабелязан и въпреки не човешката конкуренция той е включен в мъжкият баскетболен отбор на армейският клуб. Фантастичният ни плеймейкър е играл заедно с големи имена в родния баскетбол като П.Маринов, Г.Димитров, Янкулов и Д.Шарков. Треньор на “червеният” отбор тогава е бил и легендарният Ц.Барчовски. Ив.Главов играе за софийският гранд в периода 1967-73 год. В края на сезон 1972-73 г. е освободен от ЦСКА за неспазване на режима и за назидание е “командирован” в провинциалният второразреден отбор Сливен, който в тези години също е “под шапката” на военните. Само след няколко сезона ръководителите на столичани взели това решение жестоко ще съжаляват, защото вече с екипа на нашият “Лъсков” Ив.Главов ще изиграе най-силните си мачове именно срещу отхвърлилият го роден клуб.
След един сезон в съседния на Ямбол град “Фантастико” преминава в нашият отбор през лятото на 1974 г. В продължение на десет сезона ямболските фенове ще имат удоволствието да наблюдават с екипа на “Лъсков”, а в последствие и “Тунджа” най-добрият плеймейкър играл за представителният ни отбор.
През първите си два сезона в Ямбол Ив.Главов играе под ръководството на треньора В.Йорданов и си партнира удачно с утвърдилите се в тима ни имена като М.Георгиев, Ив.Ангелов и Ат.Петков. За съжаление в края на сезон 1975-76 отпадаме от “А” РБГ, но основният ни организатор не напуска отбор и града който го връща в голямата игра. Решението му е много далновидно. Само след един сезон в по-долната дивизия вече под ръководството на нов треньор – С.Варчев и куп нови млади съотборници, между които и ново изгряващата звезда на българският и европейски баскетбол Г.Глушков, “Лъсков” Ямбол се завръща в елита. Последват три много силни сезона за ямболският баскетбол, през които са постигнати най-големите ни успехи за онова време. През сезон 1976-77 печелим бронзовите медали от финалния турнир за Купата на България провел се в Ямбол. През сезон 1978-79 е спечелен и първият медал от съшият благороден метал и в Държавното първенство. Всичко това едва ли щеше да е възможно ако “диригентската палка” не е била в ръцете на Ив.Главов. Много от баскетболните специалистите откровено са споделяли, че с качествата които притежава мустакатият ни гард, той е надраснал времето и се е доближавал дори и до съвременните образци за модерен гард. Освен, че е “четял” отлично играта и е организирал перфектно играта ни в нападение, всеобщият любимец на ямболските привърженици е бил и отличен защитник и е обезвреждал напълно с играта си едни от най-добрите ни реализатори от разстояние като П.Маринов, с който са имали “закачка” още при престоя си в ЦСКА и гардовете на Левски – Т.Богданов и Д.Шарков. Без неговите ювелирни пасове може би е нямало толкова бързо да блесне и звездата на Г.Глушков, с който оформят убийствен тандем. За повечето от съвременниците наблюдавали играта на отборът ни, това е най-силният дует в историята на ямболският баскетбол. На ред с всичко изброено до тук “Главата” – както всички в града го наричат е бил и отличен реализатор и е разбил напълно представата, че играта на плеймейкърът трябва да се ограничи само в нейната организация. Начинът му на игра е носил изключителна наслада на наблюдаващите го. Играел е с лекота, финес и фантазия. Всичко което е правил на игрището му е доставяло огромно удоволствие.
Наред с безспорните си лидерски качества на терена, Ив.Главов е притежавал такива и извън него. Душата на компанията, човек на живота, той винаги е бил предпочитаният съотборник и приятел. Будел е и всеобщо учудване как откровеният му, бохемски начин на живот не е пречил на изключителните му изяви на баскетболната арена.
След най-силният сезон 1978-79 в своята кариера Ив.Главов е извикан и в Националният отбор на България за турнира “Наградата на София”. Макар и с много добри изяви в това състезания, той повече няма да облече националния екип, защото екстравагантният му начин на игра и живот не се понравя на праволинейните баскет ръководители и за пореден път се оправдава правилото, че гениите остават неразбрани.
Сезон 1979-80 ще се окаже много разочароващ за Ямбол. След като не можем да задържим в отбора ни многообещаващият Г.Глушков и след като капитанът ни Ив.Ангелов решава да се откаже на върха на своята кариера, отпадаме от “А” РБГ и цели 12 години оставаме извън най-добрите.
Ив.Главов ще остане в Ямбол още три сезона. През сезон 1980-81 г. заменя С.Варчев и става играещ-треньор. После два сезона ще игра под ръководството на треньора Хр.Костов-Американеца. Главов явно не иска и не може да приеме роля в миманса. След като отборът ни не може бързо да се върне в елита и въпреки, че упорито е молен от своя бивш съотборник – Ив.Ангелов, който междувременно е поел представителния ни тим, да остане и да бъде лидер на един надежден млад отбор, той си заминава от града на Диана и не се завръща никога. Прибира се в родната София, но никога вече не се занимава със спорта който го остави завинаги в сърцата на боготворящите го ямболски фенове.
Интересно е да се спомене, че в края на 2000-та година, когато се провежда анкетата за определяне на 12-те имена на баскетболисти включени в символичният отбор на Ямбол за 20-ти век, само той и Г.Глушков не играят или живеят в Ямбол. Ако галактическият център е познат в цяла България и Европа и за него са чували дори и по-младите участници в анкетата, то определено може да се каже, че името на плеймейкърът фигурира сред великите, защото е оставил незабравими емоции в сърцата на по-възрастните наши привърженици, които не го забравят въпреки, че на са го виждали в града ни повече от 16 години. Това може само да буди огромно възхищение и респект към маестрото.
За съжаление този баскетболен гении вече не е сред живите. Ние можем да го оприличим на неговия футболен аналог – Гаринча. Ив.Главов си отиде от нас сам и неразбран, не успял да надмогне своите човешки пороци.

Шапки долу, пред ФАНТАСТИКО !