Митю Георгиев е роден на 23 март 1942 г. в ямболското село Ботево. Той е пример как благодарение на талант, желание и физическа мощ може да заиграеш в мъжкия отбор без преди това да си играл организиран баскетбол в юношеските гарнитури.
Бат' Митю е открит за големия баскетбол не от треньори, а от ……..военни от донаборната комисия. Виждайки в седемнадесет годишния юноша нечовешка сила и висок за тогавашното време ръст от близо 200 см., те веднага информират треньора на мъжете на “Лъсков” Добри Русев за исполина от Ботево. Само след няколко дни, здравеняка започва да тренира сред най-добрите баскетболисти на Ямбол. Годината е 1959. През 60-та и 61-ва година Георгиев е войник и поради този факт за негово огромно съжаление не е могъл да запише името си в златната страница на ямболския баскетбол, като един от играчите в отбора класирали за първи път представителния ни тим в елита на страната през 1961 г. Веднага след уволнението си от казарма се включва отново в мъжкия отбор, треньор на който е вече първият щатен треньор в Ямбол, специалиста обявен за най-голям принос в развитието на баскетболната игра в града ни – Иван Стоянов ( Баджо ). Под ръководството на този истински професионалист, отбора ни не само влиза за първи път в “А” група, но и се задържа там дълги години. Благодарение на него в пълна степен се реализира и таланта на Митю Георгиев. Силните страни на нашият център са били твърдата му и безкомпромисна игра под коша. За кратко време той се превръща в страшилището от Ямбол. Противниците му още говорят със страхопочитание за голямата мощ и не стандартните му изпълнения в нападение. Свидетели на неговите мачове си спомнят, че след овладяна от него топка в защита в радиус от два метра около него нямало жив човек, а имащите неблагоразумие да си помислят, че могат да му “откраднат” топката са се срещали с бръснещи пространството негови железни лакти. Освен як борец под кошовете, ”голямото момче” е било и добър реализатор. За него не е било проблем да отбелязва по 20-25 точки на водещите центрове в страната. Дори “звездният” Голомеев е споделял, че най-трудно му е било да играе в защита именно срещу нашия баскетболист, специалитет на който са били перфектното изпълнение на “куки”. Даже и в днешно време трудно се намират играчи да изпълняват така добре този сложен вид стрелба към коша. И друг голям баскетболист, Бойчо Брънзов е имал лоши спомени от Митю. С голямо удоволствие нашият си спомня как в решителен мач за оставане в “А” група, успява да отбележи цели 52 точки на бургазлията. “Лъсков” Ямбол побеждава с две точки, с кош в последните секунди на ямболския герой. След тази драматична среща нашите заслужено получават премия от….5 лв., а Брънзов е обвинен, че е дал мача. Още веднъж в своята кариера Георгиев преминава границата от петдесет точки. На международен турнир в Бърно успява да вкара 54 на домакините от “Дукла”. За съжаление статистиката тогава не е била на почит в българското първенство, но нищо учудващо няма да има в това ако кажем, че това са най-много отбелязаните точки от ямболски състезател в един мач за всичките години, през които се играе баскетбол в града ни. И друг рекорд държи исполина. Той е баскетболиста, който има най-много изиграни сезона за мъжкия представителен отбор на Ямбол – цели 17 години той е верен на клуба ни. Дванадесет от тях са преминали е “А” РБГ. Само неговия дългогодишен съотборник Иван Ангелов – Мекия може да се похвали с повече изиграни мачове сред елита. През всичките тези години центъра е бил винаги основен стълб в селекцията на “Лъсков”. Нелепо приет правилник на БФБ обаче лишава Митьо да игра още дълги години баскетбол. В предвид на силната му и добре подържана мускулатура това нямало да е проблем за него. Началниците във федерацията обаче решават само двама играчи над 27 години да играят в официални мачове и здравеняка е принуден да се сбогува с любимата игра през 1976 г. По този повод, той често е казвал, че няма млади и стари , а играчи и мърлячи.
След като приключва със състезателната си кариера Георгиев избира пътя на треньора. Сигурно половината момчета занимавали се с баскетбол в Ямбол са преминали през неговите ръце. През 1982 г. под негово ръководство юношите стават втори на финалите проведени в Ямбол. Дълги години наред отборите , които тренира се неизменни участници сред най-добрите в своите възрастови групи.
В момента Митю Георгиев е в страни от големия баскетбол, защото вече е пенсионер. Въпреки това, той е запалил за великата игра много деца и юноши, позволяващи им както той често е казвал да придобият необходимите качества за да се справят в последствие с не лекото ни ежедневие.