ДИМИТЪР ДИМИТРОВ– МИТКО "ЛЪВСКОТО СЪРЦЕ"

Димитър Димитров е роден на 23 януари 1973 г. в Пирдоп. Две години след това семейството му се мести да живее в Ботевград и това до голяма степен ще определи бъдещата съдба на момчето.
Баскетболната школа на “Балкан” Ботевград е традиционно една от най-силните в страната. Именно в тази школа през 1981 г. започват първите занимания по баскетбол на Митко. Негов първи треньор е Бате Вальо – така всички деца наричат този млад баскетболен специалист. За качественото обучение , което получават занимаващите се с баскетбол в Ботевград говори факта, че отбора в който играе няма загубен мач в провеждащите се детските баскетболни фестивали години наред. Той става два пъти шампион в мини баскетболните първенства. Успехите му продължават и в по-горната възрастова група – при момчетата, с 3-то място на провелото се първенство в Благоевград през 1987 г. Силните изяви на Димитров при юношите довежда до това, че едва на 17 години изиграва и първия си мач сред мъжете. Това става през 1990 г. в Бургас. Големите имена на трикратните шампиони на страната вече липсват от ботевградския отбор, но те са оставили осезателно влияние върху характера на младия баскетболист. През 1990 и 1992 г. Митко участва и в финални срещи от Държавните първенства при юношите, но за негово огромно разочарование “Балкан” губи и двата от “Черно море” Варна.
След като няма шанса по време на казармата да тренира и да се състезава, през 1994 г. става студент в НСА и играе две години за студентския отбор на Академията. През пролетта на 1996 г. го включват в отбора на РДВР-София. С този отбор играе на финалният турнир за полицаи, който се провежда в Ямбол. Силната му и сърцата игра допада на ямболския треньор Иван Чолаков и той го привлича в редиците на “Тунджа” Ямбол. Така през есента на 1996 г., когато вече е на 23 години започва професионалната му кариера. За наше удоволствие това става в отбора ни, за да можем да се насладим цели шест години на един от най-борбените и храбри състезатели играли за ямболски тимове.
С отбора на “Ямболгаз-92” Димитър Димитров катери стъпка по стъпка баскетболния връх. 6-то през 1997, 5-то 1998, 4-то 1999. След 21 години през 2000 г. с неговият съществен принос печелим бронзов медал от Държавното първенство при мъжете. Момента е наистина невероятно вълнуващ, защото препълнената с просълзени зрители зала “Диана” дълго време аплодира своите любимци, сред които е и Димитров. Баскетболната еуфория обхванала всички в града на богинята Диана довежда до това, че финансовата помощ за отбора се увеличава многократно, амбициите ни стават големи, но никой не си представя бъдещия отбор без момчето с No 14.
През 2001 г. носещия вече името ПБК”Ямболгаз” отбор , достига нов връх, непознат до сега в ямболската баскетболна история – 2-ро място в Първенството. Макар, че губим финалната плейофна серия от софийския “Левски” верните ни фенове аплодират състезателите постигнали успеха, но има и малко тъга защото сред отбора липсва неговия сърцат плеймейкър. След един толкова силно изигран есенен полусезон – най-силния в кариерата му, Димитров се контузва тежко и не можа да вземе участие в заключителните срещи на отбора. Дата 28 март 2001 г. ще остане най-неприятната в неговата кариера и една от най-тъжните за привържениците на ямболския баскетбол. Любимецът на феновете, но не и на съдбата къса жестоко коленни връзки на мач с ММ биър Черно море във Варна. За него сезона завършва, а хилядите ямболци гледащи директното предаване по телевизията проклинат съдбата, защото едва ли има по-неподходящ човек, на който да се случи това. Димитров е аут до края на сезона и това се чувства осезателно.
Това нещастие нямаше да се случи, ако Митко за пореден път не прояви своя не примерим характер и мъжество. Макар и не възстановен от контузия мъчеща го дълго време и напълно осъзнаващ това, той сам пожелава да играе в злополучната среща, в която при победа “Ямболгаз” става първи в редовния сезон.
След операция и дълго възстановяване изискващо невероятна воля, на която много други едва ли са способни, той се връща в игра през втората половина на сезон 2001-02 за да може съвсем заслужено да вдигне победоносно шампионската купа. Съдбата от части му се реваншира в 3-тия мач от плейофната серия с “Лукойл Академик” и след два успешно изпълнени от него наказателни удари всички присъстващи в залата и зрителите пред телевизионния екран не се съмняваха, че шампиона вече е ясен – Ямболгаз.
През следващият сезон, повлияни в голяма степен от твърде некомпетентното мнение на треньора на дублиращия ни отбор, че разполагаме с млади баскетболисти достойни да заместят опитните и доказа ли се бойци, ръководството се решава да подмлади отбора и се стига до прецеден, нито един от състезателите имащи принос за спечелването на предходния шампионат да не останат в отбора. Сред тях е и Димитър Димитров. Мислейки, че всичко лошо е останало зад гърба му и че го очаква силен сезон, той много болезнено приема това неблагодарно решение. Привържениците ни също са шокирани и възмутени. Достойнството на един истински мъж е накърнено. Бойкото му сърце трудно ще приеме факта, че се откъсва от залата и града, в които е преживял най-красивите си баскетболни моменти.
Но именно за това са тези анкети, за да може имената на героите да останат завинаги в обичните сърца на тези, за които е измислена играта.
Ямбол се раздели със своят любимец, но миговете на споделено щастие с него ще останат незабравими.